Между юг и север

Септемврийските дни са подредени, а посоката не се подрежда. Пред мен са две карти: северозапад и югозапад. Черното BMW чака под прозореца, ключовете тежат в джоба и не помагат да наклоня везната. Няма калкулации, няма резервации - има тишина преди тръгване и внимаване в дребните знаци. Нито цикади, нито борове печелят спор. Въздухът е чист от предпочитания. Остава чуденето.

Одометърът още е на нула за тази история. Знам, че числата ще се качват, но сега мястото е паузата. Има тиха ирония: каквото и да е първо. Другото не е отказ, а обещание, прехвърлено напред. Пиша си кратка бележка: "днес - решение, утре - движение". Погледът се вдига от масата, прозорецът сочи два полюса: северозапад към Румъния, югозапад към Гърция. И за двата има място на картата, липсва само глаголът.