Пред входа на пещерата Свети Георги в Килкис чакам следващия час. Харис посреща и започва разказ, с въпроси и кратки шеги. Вътре са три зали, не големи и с ниска влажност. Светлината е равна и постоянна, по камъни има меки отблясъци. Пътеката е облагородена и се върви лесно, обектите са ясно означени. Стъпките звучат глухо, въздухът е прохладен, а в третата зала се диша най-леко. Харис казва, че автоматичната светкавица така или иначе няма да се задейства, и се усмихва. Ориентира кога да спирам и къде да гледам - табелките остават на втори план.

Кулата остава зад гърба. Веднага спирам за кафе в SALUTO food and coffee на самата граница. Паркингът е пълен с коли и автобуси, сенките вече са къси но хората избират слънцето. На масата има топъл кроасан, във въздуха стои зелено утро въпреки пътя. Чувам български, гръцки, руски и румънски.

Първи ден от пътя. Кафе със стар приятел в София - разговорът върви, часовникът също. В Рупите къщата - скромна. Познатите кукли от лъжици пред ламперията. Зелената беседка хвърля дълга сянка, отнякъде - приглушена сватба.

Изборът е направен: Гърция. Държа посока запад. Достатъчно е да пипна водата на Йонийско море и да погледна към Италия. Останалото е път.

Септемврийските дни са подредени, а посоката не се подрежда. Пред мен са две карти: северозапад и югозапад. Черното BMW чака под прозореца, ключовете тежат в джоба и не помагат да наклоня везната. Няма калкулации, няма резервации - има тишина преди тръгване и внимаване в дребните знаци. Нито цикади, нито борове печелят спор. Въздухът е чист от предпочитания. Остава чуденето.