Морето!
Резервацията за Aqua Oliva Resort правя в Игуменица, докато съм спрял до един магазин за храна и напитки. Колата е до тротоара, вътре е хладно от климатика, отвън - следобедна светлина и малко прах по улицата.
Пътят към Παραλία Αγία Παρασκευή минава по хълмове. Завои, склонове със зелено, между дърветата от време на време проблясва лента вода, после пак изчезва. Асфалтът е добър, движението не е тежко, умората от Янина и Додона вече се усеща, но мисълта е проста - хотел, легло, море наблизо. Когато стигам до Aqua Oliva Resort, комплексът стои подреден и спокоен, сгради на няколко нива, басейн по средата, всичко някак по-хубаво, отколкото изглеждаше на екрана. На рецепцията ме посреща много симпатична жена с отлично произношение на английски. Разговорът върви лесно, без обяснения на пръсти, без недоразумения. Докато ми подава картата за стаята, се усеща онова малко отпускане - за днес няма повече да се шофира, няма повече планове, има само събиране на деня. Басейнът отвън е син правоъгълник, тих, с няколко шезлонга наоколо, водата стои неподвижна, като да чака някой да си спомни за нея. Стаята е чиста и светла. Оставям багажа, отварям вратата към терасата и излизам. Оттук морето не се вижда - пред мен са само други сгради от комплекса, малко зеленина, планината и небето над нея. Фасадата отпред точно покрива линията, където трябва да е водата, и я скрива малко над хоризонта. Не ми пречи - денят така или иначе е минал през достатъчно гледки. Планината стои спокойно, небето над нея е светло и чисто, а някъде отдолу, зад покривите, Йонийско чака. Към плажа слизам по-късно. Той е каменист, камъчетата под краката леко потракват, нищо общо с мек пясък. Морето тук е по-солено от Черно море - вкусът остава по устните, по-силен е, усеща се веднага. Вълните са дребни и мързеливи, търкалят се до камъните без усилие, повече люлеене, отколкото удар. Морето е напълно спокойно, плътна, равна повърхност с леки гънки. Късно вечер вече почти няма хора. Няколко светлини от заведения и хотели стоят назад по линията на брега, но до самата вода е тъмно. Чува се основно морето - равномерен, тих шум на малки вълни, които идват и се прибират, без да бързат. След дългия ден спокойствието е пълно, нищо не натиска за следваща стъпка, няма къде да се бърза. Стоя на камъните, слушам Йонийско и оставям деня да свърши тук, преди да се върна нагоре към хотела.
