Работата пак обърка плановете: имаше сривове и проблеми, които не търпяха отлагане. Отложих потеглянето, оправихме нещата, и излязох едва след като всичко беше стабилизирано - плюс още половин час тишина, за да се върна към мисълта, че съм на път, а не "на линия".

Тръгването беше за обед, но работата реши иначе. Излязох от Пловдив късно, под облаци, които вече се трупаха над хоризонта като лошо предчувствие. Край Стара Загора мракът дойде рано, а с него и бурята.

На 245-ия километър спрях да хапна. Паркингът беше застлан с есенни листа - жълти и оранжеви, залепнали за мокрия асфалт като стари писма. Вътре пълнените чушки бяха точно такива, каквито ги помня от дете - с плътна плънка и сос, който иска да го попиеш с хляб. Проста и честна храна.

С голям кеф посрещнах изгрева в Метеора, монолитите и сутрин си бяха тайнствено могъщи. Кафето в хотела - скалите и градът зад чашата на масата. И тръгването не се усети като преход - нямаше знак, монолитите останаха зад гърба ми.

Закуската този ден има вкус на колебание. Седя на масата и разигравам в главата си два варианта - ако апартаментът е зает, тръгвам по-на юг, ако е свободен - оставам и отивам на плаж. На рецепцията разговорът се превръща в лека закачка - усмивки, малко въпроси и после онова просто "свободен е", което обръща посоката.

Резервацията за Aqua Oliva Resort правя в Игуменица, докато съм спрял до един магазин за храна и напитки. Колата е до тротоара, вътре е хладно от климатика, отвън - следобедна светлина и малко прах по улицата.