През Лариса към Олимп
С голям кеф посрещнах изгрева в Метеора, монолитите и сутрин си бяха тайнствено могъщи. Кафето в хотела - скалите и градът зад чашата на масата. И тръгването не се усети като преход - нямаше знак, монолитите останаха зад гърба ми.
По обед стигнах Лариса - търсенето на паркинг в центъра беше предизвикателство. Към центъра тръгнах вече изморен. Компактна централна част, може би не я обиколих цяла. Основното, което видях, е това, което виждах и преди - каманаци от постройки, възстановени исторически стени и, разбира се, храм. Не се усеща отначало, но центърът всъщност е с малък хълм. Много жив град беше - много хора. И светофар - за пръв път в Гърция пресичах на светофар. Гърците паркират където има място - без значение от знаците. Същото се оказа и за пешеходни светофари: няма ли коли, всички пресичат, ако ще и сняг да вали - направо на червено, цялата тълпа с едно движение не ти дава право на мнение. В Пловдив, моята провинция, повечето спазваме червено за пешеходци.
На Олимп му обърнах внимание след като стигнах Pidna Hotel. От хотелската стая би трябвало да се вижда, но имаше огромно дърво, което го прикриваше. Очаквах нещо от Олимп - усещане, сянка, дух - но той беше зад гърба и изобщо не се усещаше. Хотелът беше на морето. Настаних се, видях плажа. Разходих се край плажната ивица, за да заснема Олимп - изцяло си струваше. Тъкму видях, че плажната ивица е много дълга и е пълна с хора. Вървях по крайбрежната линия точно до плажа, по асфалт, край морето в Leptokarya (Λεπτοκαρυά). Чуваха се хора - стандартен шум на крайморското градче, туристи, магазини, лавки - а водата беше спокойна и много тиха. После се върнах в хотела за плажна кърпа - бързах да се топна, защото времето беше страхотно. Вятър нямаше, въздухът изобщо не се движеше. Светлината добавяше магия. Залязващо слънце - исках гледка. И водата беше заедно: звук, допирът, самото ѝ движение - и, разбира се, толкова гладка и защеметяваща равна повърхност до хоризонта. Изморителен ден, нямах сили за вечеря. Прибрах се в хотела, набелязах Драма като утрешна дестинация и заспах леко нещастен. Олимп бе разочарование - от детството и разкази за древната Гърция очаквах повече от неговата близост.
