Самотното мостче

Пред входа на пещерата Свети Георги в Килкис чакам следващия час. Харис посреща и започва разказ, с въпроси и кратки шеги. Вътре са три зали, не големи и с ниска влажност. Светлината е равна и постоянна, по камъни има меки отблясъци. Пътеката е облагородена и се върви лесно, обектите са ясно означени. Стъпките звучат глухо, въздухът е прохладен, а в третата зала се диша най-леко. Харис казва, че автоматичната светкавица така или иначе няма да се задейства, и се усмихва. Ориентира кога да спирам и къде да гледам - табелките остават на втори план.

Излизам със спокойна мисъл, че чакането си струваше.

В Пела първата "точка" от картата се оказва частна къща, а на изхода подминавам друга - не изглежда да си струва. На малкото площадче е чисто и подредено, слънцето е високо и сенките са остри. Паметникът на Александър е скромен, по-силно ме спират къщите зад него - фасади с тиха грижа. Срещу паметника стоят трима сервитьори и наблюдават празното пространство. Тишина. До забранителния знак е оставен оранжев работен VW пикап - стои по средата като ежедневен навик, който никой не бърза да поправя.