Янина - Аслан Паша

От улиците на Янина тръгвам нагоре към крепостта. Камък след камък, тесни фасади, сянка и после повече светлина. Портата идва без пауза, няма граница, просто в един момент градът остава зад гърба. Двор с неравна настилка, няколко дървета, сградата на музея отпред. Камъкът е избелен, слънцето вече реже, сенките са тесни и къси.

Вътре в залата е друго. Висок таван, въздух над главата, нещо като пауза за очите. Светлината идва от прозорците, не от лампи, плъзга се по колоните и по каменния под. Колоните са високи, с леки неравности в материала, подредени в ред, който държи залата стегната. В периферията прозорците рамкират езерото, синя ивица малко под нивото на крепостта.

Между колоните стоят витрините с дрехи и пушки. Стъкло, плат, метал, под тях същият каменен под, вече леко изгладен от стъпки. Мирише леко на старо и влажно, на сграда, която е стояла дълго, светлината разрежда тази миризма. Чуват се гласове на туристи, къси фрази, и най-вече стъпките - бавни, по-отмерени, и бързите, накъсани крачки на деца, които претичват между витрините.

Когато излизам обратно в двора, светлината е същата както преди. Пообикалям още малко