Сърница - Голям Беглик - Снежанка
Сутринта в Сърница ме посрещна с мокра кола - по черния капак имаше тежка роса. Планината си показваше характера: слънчево е, но студът напомня, че лятото си стяга багажа. Опитах още веднъж да намеря път към водата, но бреговете оставаха недостъпни. Отвисоко се виждаше синьо, обградено от широк пръстен суша.
Спрях и на паркинга до "Голям Беглик". Тук водата също се беше дръпнала навътре, оставяйки оголени камъни и пръст. Оголеното стоеше тихо, в това спокойствие имаше и лека тъга.
Паркингът пред пещера "Снежанка" беше празен - само две коли и затворен фургон за храна, който спеше своя извънсезонен сън.
Още в началото на пътеката вниманието ми привлече една дървена кутия, която приличаше на къщичка за птици, но с надпис: "Ако искаш да разбереш кой е отговорен за околната среда? ОТВОРИ". Отворих вратичката и вътре видях себе си в малко огледало. Семпла, но хитра шега - да те спре за миг, преди да тръгнеш нагоре.
Точно след нея срещнах възрастната двойка, която слизаше. Те ме спряха и настояха да се върна за якето. Послушах ги.
Пътеката нагоре си имаше своето - не те пуска лесно. Гората беше "маркирана" с чувство за хумор: на всяка по-тежка отсечка, точно когато въздухът не ти стига, виждаш яркожълта табела на дървото. Някои те подканят да не се отказваш, други се шегуват с килограмите или обещават, че "остава малко". Дървените парапети помагаха на по-стръмните места, а жълтите насърчения правеха катеренето по-леко.
Горе стигнах до къщата на пазача - спретната и поддържана. Докато чаках реда си, той ми разказа историята на мястото с искрен интерес. Когато дойде време, минах през тежката метална врата в скалата.
Вътре атмосферата се смени рязко. Стръмните стълби водеха надолу към влажен, тих свят, много различен от слънчевата гора отвън. Пещерата е много добре осветена и подредена - върви се по удобни бетонни пътеки, а наоколо скалните образувания висят като застинали каменни завеси. Мястото е красиво с онази сурова, естествена красота на подземния свят. Видях и фигурата на Снежанка - бял сталагмит, който наистина прилича на женски силует, точно както беше описана.
На излизане беше вече следобед. В колата Waze начерта синята линия към Пловдив. Останах с усещането за пълноценен ден - от сутрешната роса в планината до хладния мрак на пещерата и обратно към дома.
