Тръгването беше за обед, но работата реши иначе. Излязох от Пловдив късно, под облаци, които вече се трупаха над хоризонта като лошо предчувствие. Край Стара Загора мракът дойде рано, а с него и бурята.

На 245-ия километър спрях да хапна. Паркингът беше застлан с есенни листа - жълти и оранжеви, залепнали за мокрия асфалт като стари писма. Вътре пълнените чушки бяха точно такива, каквито ги помня от дете - с плътна плънка и сос, който иска да го попиеш с хляб. Проста и честна храна.